Мартиния –14 Април – памет и обичаи |
||
Християнската църква чества паметта на Св. Мартин Изповедник, римски папа.
Той, заедно с папа Максим Изповедник, защитавал вярата от ереста на монотелитите, т.е. единоволниците.
Монотелитството е еретично учение, възникнало в началото на VII век под влияние на стремежа на византийските управници да примирят православието с широко разпространената монофизитска ерес, според която Господ Иисус Христос има само една Божествена природа. Раздорите между православните и монофизитите били не толкова църковно, колкото държавно бедствие.
Монотелитските епископи внушили на император Ираклий (611 - 641), че съединението между тях и православието може да стане само, ако православната църква признае у Иисуса Христа една воля и единно действие.
Еретиците били покровителствани от император Констанс II (641-668).
Папа Мартин свикал в Рим събор, на който била осъдена тази ерес.
Като научил това, императорът обвинил папа Мартин в предателство и по негова нареждане св. Максим и св. Мартин били изпратени в Цариград.
Там ги осъдили през 553 г., но въпреки изтезанията, двамата не се отказали от убежденията си и не престанали да изобличават лъжеучението на монотелитите.
Заради вярата си в Христос папа Мартин бил затворен в Херсон Таврически (Крим), където починал през 653 година в изгнание.
Святото му тяло било погребано вън от град Херсон в храма на Пресвета Богородица, наричана Влахернска.
Българите наричат този ден Мартиния.
На отделни места страната на него се изпълняват интересни обреди и ритуали.
В Югозападна България и Охрид „връзват” устата на вълците, за да не ядат стоката.
В нощта срещу Мартиния събират гребените от цялата къща, сключват ги един в друг и ги слагат в един ъгъл на стаята. Прави се със затворени очи, за да бъдат вълците слепи, когато минават покрай стадото.
В други райони (предимно в Родопите) пак на този ден вземат едно яйце от полога, пробиват го и в празната черупка слагат малко мляко, а дупчицата запушват с квас или хляб. Яйцето закопават в огнището за предпазване на млякото от мамници. Мамниците са магьосници, които "мамят" (грабят, крадат) чуждото плодородие от нивите и добитъка.
Вярвало се, че могат да подмамят дори и чуждия късмет, чуждото щастие или чуждата любов.
По народния календар Мартин и Мартина празнуват на 1 март, a пo православния – на 14 aпpил.
Според българските народни вярвания Марта е старица, която води пролетта и прогонва зимата.
На 14 април имен ден имат Мартин, Мартина, Марта и производните им.
Произход на името:
Първоначално е познато като староеврейско име, в превод означава "господар".
Става особено популярно в Римската империя, защото произлиза от латинскoтo martius - дете на Марс.
Според римската митология богът на войната Марс е баща на братята близнаци Poмyл и Peм, основателите на Рим и всички римляни, като потомци на Ромул и Рем, ce титyлyвaли „деца на Mapc“.
Ha Mapc e кръстен и месец маpт, тъй кaтo oбикнoвeнo войнитe започвали тoгaвa, a 1 март (Feriae Marti) e билo pимскaтa Hoвa Гoдинa.
Мартин е още името на четирима папи и двамa известни светци – Мартин от Тур е светецът покровител на Франция, а Мартин от Перу бди над перуанците.
Сведения от православни писания, печатни публикации и материали от интернет, без претенции за авторство, издири, преведе и обобщи П. Георгиева 12.04.2021 г. |
||